Забавачка, теглена от елени или как в Сибир подготвят децата за училище
Ненеците-еленовъди на полуостров Ямал цяла година сменят местоживеенето си из тундрата. Семейството на еленовъда е огромно и нормално в него порастват от три до шест деца. Вместо детска градина и педагог те имат родителите си, техния дом – чум (конусовидна палатка, в която живеят еленовъдите), и елени. Само че когато детето навърши седем години, за него стартира нов стадий от живота. През есента в тундрата долита хеликоптер и го води в училището-интернат в най-близкото населено място.
Системата на училищата-интернати за децата на еленовъдите, които водят номадски метод на живот, е основана през 1930-те години и работи и до момента. Образованието дава избор сред живот в тундрата и кариера в града. Родителите споделят, че по-късно децата сами избират – дали да се върнат в тундрата или да останат на " огромната земя ". Адаптирането към учебното заведение е мъчно. Свободата на живота в тундрата се заменя от графика на интерната. Татко и мама са надалеч. Наоколо има доста непознати хора. Обучението е на непознатия съветски език. За да може детето по-лесно да се приспособява към учебното заведение, по план за номадско обучение в Ямал се откриват мобилни детски градини.
Александра Тершхина, антрополог от Санкт Петербург, живее една година с ненецко семейство. Тя прави педагогичен опит – провежда в чум пътуваща детска градина, с цел да приготви за първи клас 6-годишния любопитен и радостен Хасавако, наследник на Костя и Албина Серотето.
Детство в тундрата: спиш до обед, вдигаш чума и хвърляш ласо
Двегодишното дете обикаля селището на номадите. Пред него се разкрива светът на тундрата – земя и треви, елени, овчарски кучета, съседи, които се доближават на тесните си шейни към чума. За малчугана се грижат възрастните: мама, баща, баби и дядовци, а през летните ваканции – по-големите деца. Като навършат три години обаче, децата стават по-самостоятелни и могат да вършат всичко, каквото изискат в рамките на селището. От тази възраст към игрите, разходките и съзерцанията се прибавят и леки задания, давани от родителите.
Предучилищната възраст е щастливо време за децата на ненеците еленовъди. Те спят, колкото си желаят, и се измъкват от топлото легло едвам към обед. Най-вкусното парче от храната се дава на тях. Любимите им игри са мятане на ласо и строене на чум-играчка, който наподобява като същински, единствено че е няколко пъти по-малък. Момичетата обичат да играят на нухуко – обичайни ненецки кукли от гъши или пачи човки.
Педагогически решения: анимационните филми против четенето
Номадското обучение е необикновен формат на занимания, които не нарушават цикъла на номада, а го допълват. Александра Тершхина образова децата, когато те спрат някъде за известно време и в свободното време от всекидневните действия. През дните, когато още веднъж се поема на път, занимания няма.
Александра е донесла от града най-необходимите материали за образованието. Веднага щом се отворят няколко свободни часа, тя вади от нартата (традиционната ненецка шейна за напредване, теглена от елени) бои, хартия, пластилин, такъми за писане и разрастващи игри и децата се събират за уроци.
През летните месеци номадската група на детската градина има осем ученици – децата на семейство Серотето и съседските малчугани. Шестгодишният Хасавако се приготвя за учебно заведение – учи съветската писменост и аритметика. Надя, която към този момент година върви на учебно заведение, повтаря буквите и взема решение задания. По-малките деца – 3-годишните Педава и Люба, 4-годишният Игорьок и 5-годишните Семьонко и Маша дружно с Хасавако и Александра рисуват, лепят приложения и вършат фигурки от пластилин. Тези занимания са им приятни – децата на тундрата обичат да научават нещо ново. Хасавако среща усложнения единствено при четенето: Александра убеждава недоволния възпитаник да чете, като за премия му дава обещание забавни игри и анимационни филми.
През зимата за уроците се отделя по-малко време, в сравнение с през лятото. По време на полярната нощ светлата част на деня е къса и за 4-5 часа би трябвало да се набират дърва, да се нахранят елените, да се подготви ястие или пък да се събере целият чум и цялата мебелировка за идващото пътешестване. Затова през полярния ден заниманията се организират навън и събират цяла навалица фенове – баби, дядовци, родители и даже еленовъди, пристигнали на посетители да пият чай.
И не щеш ли настава есента. В края на август долита учебният хеликоптер, с цел да вземе Хасавако от родния чум и да го води в селищния пансион. Очаква го година в непозната конюнктура, с други правила на живот и без родителите. Хасавако обаче с неспокойствие чака учебното заведение и първия клас. От разказите на по-големия си брат и сестра си той знае, че в учебно заведение е мъчно, само че пък забавно.
Инфо: www.rbth.com
